Направо към съдържанието

Александър Струков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Александър Струков
руски офицер

Роден
Починал
Петерхоф, Руска империя
ПогребанСанкт Петербург, Русия

Националност Русия
Наградиорден Света Анна III степен
Орден „Свети Станислав“ I степен
Орден „Свети Станислав“ II степен
орден на свети Владимир, 4-та степен
Орден Свети Владимир III степен
Златно оръжие „За храброст“
Александър Струков в Общомедия

Александър Петрович Струков (на руски: Александр Петрович Струков) е руски офицер, генерал от кавалерията. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878).

Александър Струков е роден на 18 юли 1840 г. в Петерхоф в семейството на потомствен дворянин. Ориентира се към военното поприще. Завършва Пажеския военен корпус (1858). Службата започва с производство в първо офицерско звание корнет в лейбгвардейския Конен полк. Адютант на главнокомандващия Гвардейските войски в Санктпетербугския военен окръг. Повишен е във военно звание полковник от 1870 г.

Участва в Руско-турската война (1877 – 1878). В началото е офицер от свитата на император Александър II. Назначен е за адютант на главнокомандващия Дунавската руска армия княз Николай Николаевич. За преминаването на река Дунав при Зимнич-Свищов е награден с орден „Свети Георги“ IV ст. и повишен във военно звание генерал-майор]. Участва в боевете за Плевен.

По време на зимното преминаване на Стара планина издръжливия, подвижен и владеещ себе си генерал-майор Александър Струков е назначен за командир на лейбгвардейския Улански полк, който е включен в състава на средната колона на Южния отряд при заключителния етап на войната. Началник е на Предния отряд от 3 конни полка от авангарда на колона с командир генерал-лейтенант Михаил Скобелев.

Отрядът преминава като мълния през Тракия по време на зимното прочистване от остатъците на Османската армия. Излиза от град Казанлък на 1 януари 1877 г. Същия ден освобождава град Стара Загора и на 3 януари достига град Чирпан. Прекъсва железопътната линия за Пловдив при гара Търново Сеймен. На 7 януари влиза в Харманли и продължава настъплението, като освобождава град Мустафа паша. Разгромява османските сили на шосето Мустафа паша – Одрин и на 8 януари влиза в опразнения от противника град Одрин. По молба на местните жители се справя с върлуващите мародерски банди. След настъпление по линията Кърклисе – Люле Бургас влиза в град Чорлу.

След войната служи последователно като командир на 3-та кавалерийска бригада от 2-ра гвардейска кавалерийска дивизия (1881), 4-та кавалерийска дивизия (1883) и 1-ва гвардейска кавалерийска дивизия (1892). Инспектор на кавалерията от запаса (1893). Повишен е в по-горно военно звание генерал-лейтенант от 1886 г., генерал от кавалерията от 1898 г. и генерал-адютант от 1903 г. Награден е с най-висшия руски военен Орден „Свети Александър Невски“.

Днес улица в Свиленград е наименувана „Генерал Струков“.

  • Георгиев Г. Освободителната война 1877 – 1878, Енциклопедичен справочник, ДИ „П. Берон“, София, 1986, с. 31 – 35, 108, 134, 166.